16 невероятно красиви места на Земята
Когато открих статията "16 невероятно красиви места на Земята" помислих,че е поредната заигравка с Photoshop и погледнах на снимките твърде скептично,но се оказва,че тези красоти са абсолютно реални.Е,няма как да не се размечтае човек,когато разгледа снимките.А защо не и да организира следващото си пътуване до някоя от представените забележителности.Само поетеса има силата да ви опише подобаващо гледките,но аз не съм такава,за това по-добре да ви оставя сами да разгледате и помечтаете.ENJOY
The Wave, Arizona, U.S.
======
Travertines, Pamukkale, Turkey
======
Grand Prismatic Spring, Yellowstone National Park, U.S.
======
Red beach, Panjin, China
======
Salar de Uyuni, Bolivia
======
Dragon's blood trees, Socotra, Yemen
======
Sossusvlei, Namibia
======
Rice terraces, Bali, Indonesia
======
Cappadocia, Anatolia, Turkey
======
"Door to Hell," Derweze, Turkmenistan
======
Giant's Causeway, Antrim, Northern Ireland, U.K.
======
Hitachi Seaside Park, Hitachinaka, Japan
======
Giant Buddha, Leshan, China
======
Tunnel of Love, Klevan, Ukraine
======
Antelope Canyon, Arizona, U.S.
======
Odle Mountains, Italy
======
Източник:mnn.com
"БИО" паста за зъби
Здравейте,днешното ми предложение е за паста за зъби приготвена в домашни условия,която е абсолютно натурална и много по-добра от доста от купешките пасти.Приготвя се за секунди и почиства перфектно,понеже съдържа сода бикарбонат имаща свойството да премахва лошия дъх и да унищожава всички бактерии,плюс премахва петната от кафе,чай и цигари.Ще имате добре почистени и по-бели зъбки. Дозата се приготвя за еднократна употреба и ви препоръчвам да използвате пастата един път дневно.Не търкайте зъбите силно и използвайте четка с твърдост soft или medium.ENJOY
1 чаена лъжичка сода смесете с 1/2 чаена лъжичка морска фино смляна сол,1 капка мента, карамфил или друго цитрусово чисто етерично масло,няколко капки вода за получаване на хомогенна смес.
Ако не разполагате с фино смляна морска сол,може да си смелите в чопър или друг уред,може дори и да не я добавяте към рецептата,но солта има антисептични свойства полезни за устната кухина.
1 чаена лъжичка сода смесете с 1/2 чаена лъжичка морска фино смляна сол,1 капка мента, карамфил или друго цитрусово чисто етерично масло,няколко капки вода за получаване на хомогенна смес.
Ако не разполагате с фино смляна морска сол,може да си смелите в чопър или друг уред,може дори и да не я добавяте към рецептата,но солта има антисептични свойства полезни за устната кухина.
Оригинални плитки!
Днешното ми предложение е за четири оригинални плитки за дългокосите красавици,стилни и много ефектни.Гледайте клипчето,което открих в youtube.Ако някоя от вас скъпи дами си направи някоя от предложените плитки,ще се радвам да ми изпратите снимки и да споделите с нас!
ПОМОЩ-ПОМОЩ
-Глей, глей, шамара шъ дой и шъ пей.
Този анонс прозвуча екзалтирано от 17-18 годишен младеж, явно преуспяващ бизнесмен който седеше в автомобил с много широки гуми и стъкла през които не се виждаше нищо. Поне отвън навътре. Имаше чудновата прическа тип -пистата ,,Емола,,. Все едно пияна невестулка му е пасла по главата. Бе отправен към нещо което приличаше на ,,То,, на Стивън Кинг с коса наподобяваща папагал Ара. От големите.
-,, Мчи яз го глеах в ютупа,, -отвърна шаренията до него.
А такааааа- Тенкю баба. Дадоха ми тема за размисъл. За дълъг размисъл. Как един шамар шъ дой и шъ пей? От къде ,,шъ дой,,? Кой ще го реализира? Към кого е адресиран? И защо ,,шъ доада,,?
Пробвах да открия истината в отговора. Звънци обаче. Не звънци ами чанове, от големите. Родопските.
Някой нещо ще ,,тупа,,. ,,Шамара сигурно ,,шъ тупа,, и някой ,,шъ пей,,.
Спомням си когато ядях шамари имаше тупа-лупа ,но изобщо не ми беше до песни. Не ми дават мира тези въпроси. Моля, ако някой може да ми преведе .
И още нещо. Минавайки по ул. Ландос стрийд,, чух следното:
-,, Кара Амеда кучката, мъжки, гърбата шарен, малко гаджук хапа него кърката и стана рани. И ша го ходим на помуклиниката да го свързват да не стане конфекция.,,
Но за тази енигма ще се обърна към Лютви Местан. Само той може да ми обясни по-простичкоо
Този анонс прозвуча екзалтирано от 17-18 годишен младеж, явно преуспяващ бизнесмен който седеше в автомобил с много широки гуми и стъкла през които не се виждаше нищо. Поне отвън навътре. Имаше чудновата прическа тип -пистата ,,Емола,,. Все едно пияна невестулка му е пасла по главата. Бе отправен към нещо което приличаше на ,,То,, на Стивън Кинг с коса наподобяваща папагал Ара. От големите.
-,, Мчи яз го глеах в ютупа,, -отвърна шаренията до него.
А такааааа- Тенкю баба. Дадоха ми тема за размисъл. За дълъг размисъл. Как един шамар шъ дой и шъ пей? От къде ,,шъ дой,,? Кой ще го реализира? Към кого е адресиран? И защо ,,шъ доада,,?
Пробвах да открия истината в отговора. Звънци обаче. Не звънци ами чанове, от големите. Родопските.
Някой нещо ще ,,тупа,,. ,,Шамара сигурно ,,шъ тупа,, и някой ,,шъ пей,,.
Спомням си когато ядях шамари имаше тупа-лупа ,но изобщо не ми беше до песни. Не ми дават мира тези въпроси. Моля, ако някой може да ми преведе .
И още нещо. Минавайки по ул. Ландос стрийд,, чух следното:
-,, Кара Амеда кучката, мъжки, гърбата шарен, малко гаджук хапа него кърката и стана рани. И ша го ходим на помуклиниката да го свързват да не стане конфекция.,,
Но за тази енигма ще се обърна към Лютви Местан. Само той може да ми обясни по-простичкоо
Tag :
С почит:Разхайтов,
ЗА ЛЮБОВТА
Великата Любов. Амурчета лък и стрела. Песни,стихове,опери,филми,картини,естрада,поп-фолк. Общо взето -трепети.
Обачееее-.........да си спомним за Троянската война. Започнала заради-любовта на Парис. Ахил пък бастиса Хектор заради неговата братска любов.
Абе-на този малкия ПИЧАГА със стреличките нема ли някой да му откъсне главичката навремето?
Моят колега Пешко, подари всичката си любов на съпругата си. Ама всичката ей. И отиде с една колежка на семинар в Банско. А тя чумата вместо да се радва на любовта която и подари той-сега иска да се развежда. Когато той се върна и подари още-повече любов. Ама тя не иска и да чуеееее. А де! Завоевателя люби Родината си много. И отива да завоюва (да се курвалясва) другааааа.
Любовница-жена която дава любов. Пък жена ми и вика-курва.
Влюбен-безподобен хахо. Забравя майка,баща,брат, сестра, деца,къща-заради любовтаааа.
От любов се самоубил,убил приятеля си. Това ли и е Великото на любовта? А?
Изкачил любимата на връх планината и повече не го видяли. Какво е донесла тази любов на родителите?
--На това Амурче- да му завреш лъкчето в дупето.
Станал си пияница от несподелена любов? По добре-отколкото Ивка да се прободе с ножчето право в сърцето.
Ами ако е споделена? С комшията. Любовта. А? Нали е любов? Тогава защо пиеш? От споделена? Ни така-ни онака.
Ей Амурче-Робинхудче гадно! Аз на теб........
Защо не шибна една стрела на Хитлер? Да залюби ближния си? От любов към Ева и тегли куршума. И от любов към Арийците изгори половината свят. Макар че ти предлагат по-добър живот ,от любов си стоиш в Родината. Ако не спечелиш от тотото -баталясваш и трябва да вършиш престъпления за да събереш някой лев да си купиш любовта на съпруга,деца,приятели. Пловдивчани помнят легендарния Мильо. Колко жени правиха любов с него-не се сещам защо-и нито една не си призна. Защо ли?
Вика ми един приятел-,,Правих любов с Пена,, Амиии?! Тогава защо не се похвалиш на жена си? Все пак любов си правил-не си убил? Ил това си е било само шлякотене?
Много синоними има-любовта ей.
Тракане-любов. Лашкане-любов. Чукане-любов. Да не продължавам. Ама пък и всичките и отиват. Ще ме питате -Защо пишеш такива работи за ЛЮБОВТА. От любов към писането.
С почит:Разхайтов
Още от Разхайтов!
Tag :
С почит:Разхайтов,
Лошият пор
На слънчева
полянка сред гъста гора си живеели честито един дядо и една баба. Животните
били техни приятели. Всяка сутрин в зори цяла върволица минавала пред къщичката
им.
Бобрите им носели дърва, катеричките орехи, зайците и козичките сочни плодове. Птичките им поднасяли нежни листа засадата и хубави цветя. Пчелите оставяли своя мед в едно гърненце, поставено на перваза на прозореца.
За старчетата всеки ден бил празник! От изгрев слънце те разтваряли вратите си, благодарели на своите приятели и ги разпитвали за малките им.
Лек дим излизал от техния комин и скоро вкусните банички бивали готови. Имало за всички, от мъничките мравки до едрите мецани, най-лакомите от горските обитатели.
И когато синовете на старците идвали да ги навестят заедно с жените си и цяло ято деца, ставало истинско събитие! Цялата гора се вълнувала, защото трябвало да се нахранят всичките тези гладни гърла!
Посещението при дядо и баба било за децата най-хубавата награда. Те се забавлявали през целия ден със сърнетата, мечетата, с всички горски животни. Най-малките прохождали, подкрепяни от птичките. И животът в гората би бил напълно щастлив, ако… Ах! Защо винаги има едно „ако“, което всичко обърква? В случая нарушителят на празника бил порът. Той бил себелюбив, лъжлив и свадлив. Ненавиждал целия свят и обичал да причинява мъка на другите. Един ден усетил, че откъм къщичката на старците идва хубава миризма, затичал се натам, скочил на перваза на прозореца и видял бабата да приготовлява голяма торта. Слюнки изпълнили устата му: Той почукал на вратата: „Чук, чук.“
— Кой е? — запитала бабата, но се досетила сама. — Аха, това си ти, поре. Какво искаш?
— Бабо, отвори ми, моля ти се: навън е студено и крачетата ми измръзнаха.
— Горкото животинче!… Ела да се стоплиш — и като казала това, тя отворила прозореца, хванала внимателно пора и го сложила на една възглавничка близо до печката.
— Каква хубава миризма, бабо. Да знаеш колко съм гладен! — рекъл той.
— Съжалявам, че не мога да ти дам от тази торта. Внуците ми идват утре на гости. Искаш ли една баничка, от сутринта е?
— Тя ще е вече твърда — захленчил порът. — Искам парче торта, искам парче торта!
Като разбрал, че бабата няма да отстъпи, той хванал един нож и го забил в сърцето й. После грабнал тортата и избягал в бърлогата си.
Но на бабата й нямало нищо. Ножът влязъл в торбичката с билки, която тя носела на врата си.
Когато мъжът й се върнал, тя му разказала какво се било случило и заедно решили да дадат добър урок на злото зверче. Бабата нацапала дрехата си с червен сок от ягоди, напудрила лицето си с брашно и легнала на кревата, сякаш била мъртва.
Тогава дядото започнал да стене:
— Какво нещастие! Ах, какво нещастие!
Всички горски животинки се притекли:
— Що ти е, дядо?
— Жена ми, горката ми жена! Убили са я! Ах, какво нещастие, какво нещастие! — и той продължавал здравата да се вайка. Дълбока тишина паднала над гората и едри сълзи се застичали от много очи.
Там бил също и заекът, най-хитрото от всички горски животни. Той дошъл да целуне дядото, който го взел на ръце, подържал го малко и му прошепнал нещо на ухото. Изведнъж очите на Зайо-байо засвяткали. Той изтичал в гората, взел от мечката един голям кош и от катеричката един съвсем мъничък, после намазал със смола големия. Тогава отишъл при пора:
— Добър ден, куме, искаш ли да ме придружиш от другата страна на планината? Една нимфа ми откри мястото на едно съкровище.
— Разбира се, и много ти благодаря, Зайо-байо.
— Ще вземем кошовете. Всеки ще стане стопанин на онова, което пренесе.
Разбира се, порът взел големия кош.
— Внимавай — рекъл заекът, — има смола по коша!
— На другите ги разправяй тия! — отвърнал порът. — Разбира се, ти искаш да вземеш този кош. А пък аз съм сигурен, че по него няма смола. И той бързо метнал големия кош на гърба си.
Почнали да се катерят по планината. Слънцето прежуряло. На заека му било леко с малкия кош и той напредвал, подскачайки весело. Порът се задъхвал под големия кош и със сетни сили следвал спътника си. На върха порът поискал да се разтовари. Но напразно! Кошът бил хубавичко залепнал за гърба му.
— Аз ти казвах! — се провикнал заекът.
И порът трябвало да млъкне. Но след малко застенал:
— Помогни ми, не мога повече!
Заекът хванал коша, дръпнал го силно и отървал пора от него. Няколко кичура останали залепени по коша.
— Ай, ай! — застенал порът. — Колко боли! Как гори!
— Почакай, ей сега ще те намажа с мехлем.
— Ох! Оле-ле! — завил пак клетникът. — Още повече гори!
— Но това е мехлемът, който ти употребяваш, когато лекуваш раните на другите!
И този път порът трябвало да замълчи и да преглътне сълзите си. Мехлемът наистина бил една от неговите измислици. Той го приготовлявал от пелинови клонки и си служел с него, за да устройва лоши шеги на другите животни. Веднъж наложил с него раната на една лисица. Какъв вой!… И какъв смях! Но сега споменът за лисичия вой правел по-тежко страданието на пора.
— Хайде да вървим — простенал той.
— Добре — отвърнал заекът. — Ще се спуснем от планината и ще прехвърлим реката. Ти върви полека. Аз ще изтичам да намеря лодка.
Той припнал и за миг стигнал до брега на реката. Бобрите му помогнали да направи една лодка, грубичка, но здрава. После направил още една лодка, голяма и хубава на вид, но от кал и я облепил с пъстроцветни камъчета. Изглеждала великолепна!
Порът, съвсем изтормозен, най-сетне дошъл до брега, където заекът го чакал в малката лодка.
— Качвай се бързо — рекъл заекът.
— Не ща на тази ужасна лодка! — възпротивил се порът. — Ами онази; чия е тя? — добавил той, сочейки лодката от кал.
— Направих я за бобрите. Тя е тяхна.
— Тя е моя, искам я!
И порът стъпил с единия си крак в лодката.
— Внимавай! — викнал заекът. Но нямал време да продължи. Лодката била вече потънала и нейният лодкар паднал във водата.
— На помощ! На помощ! — викал клетият пор, който почнал да се дави.
— Ще бъдеш ли пак жесток, себелюбив, превзет? — запитал заекът.
— Не, не! На помощ!
Заекът го изтеглил от водата и продължили заедно пътя си на връщане. Порът, вече разкаян, съзрял една маймуна да се люлее на един клон, който се бил зачупил.
— Внимавай, кумице маймуно, клонът ще се строши!
— Още една от твоите лъжи! — отвърнала маймуната.
Но клонът се счупил и маймуната тупнала от дървото. Ала това падане причинило по-малка болка на маймуната, отколкото на сърцето на пора.
„Ето — помислил си той натъжен, — вече не ми вярват, дори когато говоря истината!“
После те срещнали една катеричка, която носела с мъка чувал орехи.
— Дай да ти помогна! — викнали в един глас двамата пътници.
— Не ти, миризлив поре! — отвърнала катеричката. — Но ако Зайо-байо иска… — И чувалът се прехвърлил върху раменете на заека. С това още една тежест се стоварила върху сърцето на пора.
Най-сетне стигнали до къщичката на дядото. Заекът рекъл:
— Аз ще отида да побдя край милата баба. Ами ти?
— Да, и аз — отвърнал порът и те влезли заедно. Когато порът видял на леглото горката старица толкова бледна, с голямо червено петно на гърдите, той избухнал в плач. Сълзите му били искрени и парели по-силно от огън. Една сълза паднала върху лицето на бабата, която се стараела да не мърда. Но тази сълза била много гореща и бабата неволно седнала на леглото.
— Тя е жива! — се развикали всички.
Дядото хвърлил един поглед на заека, прегърнал пора и както го галел, му заговорил:
— Твоята искрена мъка възвърна живота на бабата. Ние ти прощаваме. Върви си и винаги бъди добър!
Порът отново заплакал. Той станал най-доброто, най-услужливото от горските животни. И оттогава животът в гората потекъл мирен и честит.
Бобрите им носели дърва, катеричките орехи, зайците и козичките сочни плодове. Птичките им поднасяли нежни листа засадата и хубави цветя. Пчелите оставяли своя мед в едно гърненце, поставено на перваза на прозореца.
За старчетата всеки ден бил празник! От изгрев слънце те разтваряли вратите си, благодарели на своите приятели и ги разпитвали за малките им.
Лек дим излизал от техния комин и скоро вкусните банички бивали готови. Имало за всички, от мъничките мравки до едрите мецани, най-лакомите от горските обитатели.
И когато синовете на старците идвали да ги навестят заедно с жените си и цяло ято деца, ставало истинско събитие! Цялата гора се вълнувала, защото трябвало да се нахранят всичките тези гладни гърла!
Посещението при дядо и баба било за децата най-хубавата награда. Те се забавлявали през целия ден със сърнетата, мечетата, с всички горски животни. Най-малките прохождали, подкрепяни от птичките. И животът в гората би бил напълно щастлив, ако… Ах! Защо винаги има едно „ако“, което всичко обърква? В случая нарушителят на празника бил порът. Той бил себелюбив, лъжлив и свадлив. Ненавиждал целия свят и обичал да причинява мъка на другите. Един ден усетил, че откъм къщичката на старците идва хубава миризма, затичал се натам, скочил на перваза на прозореца и видял бабата да приготовлява голяма торта. Слюнки изпълнили устата му: Той почукал на вратата: „Чук, чук.“
— Кой е? — запитала бабата, но се досетила сама. — Аха, това си ти, поре. Какво искаш?
— Бабо, отвори ми, моля ти се: навън е студено и крачетата ми измръзнаха.
— Горкото животинче!… Ела да се стоплиш — и като казала това, тя отворила прозореца, хванала внимателно пора и го сложила на една възглавничка близо до печката.
— Каква хубава миризма, бабо. Да знаеш колко съм гладен! — рекъл той.
— Съжалявам, че не мога да ти дам от тази торта. Внуците ми идват утре на гости. Искаш ли една баничка, от сутринта е?
— Тя ще е вече твърда — захленчил порът. — Искам парче торта, искам парче торта!
Като разбрал, че бабата няма да отстъпи, той хванал един нож и го забил в сърцето й. После грабнал тортата и избягал в бърлогата си.
Но на бабата й нямало нищо. Ножът влязъл в торбичката с билки, която тя носела на врата си.
Когато мъжът й се върнал, тя му разказала какво се било случило и заедно решили да дадат добър урок на злото зверче. Бабата нацапала дрехата си с червен сок от ягоди, напудрила лицето си с брашно и легнала на кревата, сякаш била мъртва.
Тогава дядото започнал да стене:
— Какво нещастие! Ах, какво нещастие!
Всички горски животинки се притекли:
— Що ти е, дядо?
— Жена ми, горката ми жена! Убили са я! Ах, какво нещастие, какво нещастие! — и той продължавал здравата да се вайка. Дълбока тишина паднала над гората и едри сълзи се застичали от много очи.
Там бил също и заекът, най-хитрото от всички горски животни. Той дошъл да целуне дядото, който го взел на ръце, подържал го малко и му прошепнал нещо на ухото. Изведнъж очите на Зайо-байо засвяткали. Той изтичал в гората, взел от мечката един голям кош и от катеричката един съвсем мъничък, после намазал със смола големия. Тогава отишъл при пора:
— Добър ден, куме, искаш ли да ме придружиш от другата страна на планината? Една нимфа ми откри мястото на едно съкровище.
— Разбира се, и много ти благодаря, Зайо-байо.
— Ще вземем кошовете. Всеки ще стане стопанин на онова, което пренесе.
Разбира се, порът взел големия кош.
— Внимавай — рекъл заекът, — има смола по коша!
— На другите ги разправяй тия! — отвърнал порът. — Разбира се, ти искаш да вземеш този кош. А пък аз съм сигурен, че по него няма смола. И той бързо метнал големия кош на гърба си.
Почнали да се катерят по планината. Слънцето прежуряло. На заека му било леко с малкия кош и той напредвал, подскачайки весело. Порът се задъхвал под големия кош и със сетни сили следвал спътника си. На върха порът поискал да се разтовари. Но напразно! Кошът бил хубавичко залепнал за гърба му.
— Аз ти казвах! — се провикнал заекът.
И порът трябвало да млъкне. Но след малко застенал:
— Помогни ми, не мога повече!
Заекът хванал коша, дръпнал го силно и отървал пора от него. Няколко кичура останали залепени по коша.
— Ай, ай! — застенал порът. — Колко боли! Как гори!
— Почакай, ей сега ще те намажа с мехлем.
— Ох! Оле-ле! — завил пак клетникът. — Още повече гори!
— Но това е мехлемът, който ти употребяваш, когато лекуваш раните на другите!
И този път порът трябвало да замълчи и да преглътне сълзите си. Мехлемът наистина бил една от неговите измислици. Той го приготовлявал от пелинови клонки и си служел с него, за да устройва лоши шеги на другите животни. Веднъж наложил с него раната на една лисица. Какъв вой!… И какъв смях! Но сега споменът за лисичия вой правел по-тежко страданието на пора.
— Хайде да вървим — простенал той.
— Добре — отвърнал заекът. — Ще се спуснем от планината и ще прехвърлим реката. Ти върви полека. Аз ще изтичам да намеря лодка.
Той припнал и за миг стигнал до брега на реката. Бобрите му помогнали да направи една лодка, грубичка, но здрава. После направил още една лодка, голяма и хубава на вид, но от кал и я облепил с пъстроцветни камъчета. Изглеждала великолепна!
Порът, съвсем изтормозен, най-сетне дошъл до брега, където заекът го чакал в малката лодка.
— Качвай се бързо — рекъл заекът.
— Не ща на тази ужасна лодка! — възпротивил се порът. — Ами онази; чия е тя? — добавил той, сочейки лодката от кал.
— Направих я за бобрите. Тя е тяхна.
— Тя е моя, искам я!
И порът стъпил с единия си крак в лодката.
— Внимавай! — викнал заекът. Но нямал време да продължи. Лодката била вече потънала и нейният лодкар паднал във водата.
— На помощ! На помощ! — викал клетият пор, който почнал да се дави.
— Ще бъдеш ли пак жесток, себелюбив, превзет? — запитал заекът.
— Не, не! На помощ!
Заекът го изтеглил от водата и продължили заедно пътя си на връщане. Порът, вече разкаян, съзрял една маймуна да се люлее на един клон, който се бил зачупил.
— Внимавай, кумице маймуно, клонът ще се строши!
— Още една от твоите лъжи! — отвърнала маймуната.
Но клонът се счупил и маймуната тупнала от дървото. Ала това падане причинило по-малка болка на маймуната, отколкото на сърцето на пора.
„Ето — помислил си той натъжен, — вече не ми вярват, дори когато говоря истината!“
После те срещнали една катеричка, която носела с мъка чувал орехи.
— Дай да ти помогна! — викнали в един глас двамата пътници.
— Не ти, миризлив поре! — отвърнала катеричката. — Но ако Зайо-байо иска… — И чувалът се прехвърлил върху раменете на заека. С това още една тежест се стоварила върху сърцето на пора.
Най-сетне стигнали до къщичката на дядото. Заекът рекъл:
— Аз ще отида да побдя край милата баба. Ами ти?
— Да, и аз — отвърнал порът и те влезли заедно. Когато порът видял на леглото горката старица толкова бледна, с голямо червено петно на гърдите, той избухнал в плач. Сълзите му били искрени и парели по-силно от огън. Една сълза паднала върху лицето на бабата, която се стараела да не мърда. Но тази сълза била много гореща и бабата неволно седнала на леглото.
— Тя е жива! — се развикали всички.
Дядото хвърлил един поглед на заека, прегърнал пора и както го галел, му заговорил:
— Твоята искрена мъка възвърна живота на бабата. Ние ти прощаваме. Върви си и винаги бъди добър!
Порът отново заплакал. Той станал най-доброто, най-услужливото от горските животни. И оттогава животът в гората потекъл мирен и честит.
Tag :
За четене,
Крем супа"Витамина"
Вчера купих от магазин една от готовите супи с броколи на известна марка супи,докато я приготвях видях на опаковката,че пише в съдържанието освен стандартните съставки,че може да се открият остатъци от пиле,яйца и дори риба.Интересно ми е какъв е контрола над производството на тези продукти,щом в тях можеш да откриеш всякакви "вкусотии",направо е скандално колко малко се държи на качеството и контрола на храните,но това е реалността в родната ни България.Та реших,че днес ще си приготвя,вкусна и истинска крем супа,в която знам какво има!!!Рецептата е моя измислица,но стана много вкусна и държа да подчертая пълна с витамини!!! Времето за приготвяне е около 1 час.
Крем супа "Витамина"
Продукти:
5-7средно големи картофа
5-6моркова
1 глава лук
3-5 червени чушки
250гр гъби
половин връзка магданоз
100мл прясно мляко
1/3 пакетче краве масло
Почистете,измийте и нарежете на едро,картофите,морковите,чушките,лука и гъбите.В средно голяма тенджера сипете 1,5 литра вода и добавете зеленчуците,подсолете с щипка сол и малко"Вегета" или подправка по ваш вкус.Варете продуктите около 20-30 минути,проверете морковите когато те са добре сварени,значи всичко е ок.Свалете от котлона,пасирайте добре с пасатор и добавете прясното мляко, маслото и нарязания на ситно магданоз.Разбъркайте добре и върнете на котлона за 5 минути.Готово!!!
Можете да поднесете с готови крутони по желание.Аз си правя пържени залчета,в тиган разтопявам малко масло и добавям хлебните залчета,запичам докато леко се зачервят и готово.Ако се налага да приготвите по-голямо количество,просто не забравяйте преди всяка порция хлебни късчета да намазвате тигана с масълце,много ароматни стават!
Да ви е сладко!!!
Супата е перфектна храна и за бебета вместо купешките пюрета можете да нахраните бебчо с вкусна и полезна крем супа,но в този случай пасирайте и магданоза!!!
Крем супа "Витамина"
Продукти:
5-7средно големи картофа
5-6моркова
1 глава лук
3-5 червени чушки
250гр гъби
половин връзка магданоз
100мл прясно мляко
1/3 пакетче краве масло
Почистете,измийте и нарежете на едро,картофите,морковите,чушките,лука и гъбите.В средно голяма тенджера сипете 1,5 литра вода и добавете зеленчуците,подсолете с щипка сол и малко"Вегета" или подправка по ваш вкус.Варете продуктите около 20-30 минути,проверете морковите когато те са добре сварени,значи всичко е ок.Свалете от котлона,пасирайте добре с пасатор и добавете прясното мляко, маслото и нарязания на ситно магданоз.Разбъркайте добре и върнете на котлона за 5 минути.Готово!!!
Можете да поднесете с готови крутони по желание.Аз си правя пържени залчета,в тиган разтопявам малко масло и добавям хлебните залчета,запичам докато леко се зачервят и готово.Ако се налага да приготвите по-голямо количество,просто не забравяйте преди всяка порция хлебни късчета да намазвате тигана с масълце,много ароматни стават!
Да ви е сладко!!!
Супата е перфектна храна и за бебета вместо купешките пюрета можете да нахраните бебчо с вкусна и полезна крем супа,но в този случай пасирайте и магданоза!!!
Премахване на дублирано съдържание на блог в Blogger!
Понеже съм абсолютно нова в работата със Blogger ми е адски трудно,в мрежата има много малко информация на български език,за това реших да напиша тази статия и дано тя е полезна за някои.Когато смених шаблона си с друг който свалих от мрежата ми се появи дублирано съдържание,всички статии бяха по два пъти,един път на основната ми страница и един път в дясната страна т.нар.SIDEBAR.Доста търсих и открих в един форум обяснение как да премахна дублираните теми на английски,сега ще опитам да го обясня простичко и достъпно:
1.Отивате в Edit HTML2.Намирате Blog2
3.Изтривате всичко между<b:widget id и </b:widget
<b:widget id='Blog2' locked='true' title='Blog Posts' type='Blog'>
последвано от
<b:widget id='Blog2' locked='true' title='Blog Posts' type='Blog'/>
тук следват редове съдържание които бавно и внимателно маркираме докато стигнем до
</b:widget
Прилагам и описанието на английски,така както аз го видях:
Look at Blog2. Line 1362 shows
And is followed by all of the content of that widget. You should be able to click in the column next to "1362", and close the widget. You would then see
See the arrow, next to "1349"? Click once, on the arrow - and watch as it expands LinkList36. Click again, to close the widget.
With LinkList36 closed, you can delete line 1349, to remove that widget.
You should be able to do the same, with "Blog2", on line 1362.
Merely deleting line 1362 does not work. You have to delete the entire widget code set.
...
When the widget is expanded.
Use "Jump to widget", and tell us what widget is listed immediately after "Blog2".<b:widget id='Blog2' locked='true' title='Blog Posts' type='Blog'><b:widget id='Blog2' locked='true' title='Blog Posts' type='Blog'/><b:widget</b:widget
След като изтриете добавката,проверете с визуализатора дали е изчезнало неприятното дублиране и чак тогава запазете промените! Успех!
Един готин английски магазин!
Тази статия пиша за хората като мен,които пазаруват онлайн и държат на относително доброто качество на стоките.От доста време купувам почти 90% от козметиката си от английски сайтове,защото мисля че в България все още има доста(за съжаление!) некачествени продукти или "ментета" както ги наричаме.Сега обаче ще ви представя един английски магазин за дрехи .boohoo.com.Качеството е добро за цените,които в някои случаи са направо ниски,дори и за нашите стандарти.В момента има 60% намаление плюс безплатна доставка за поръчките над 25 паунда.Продуктите идват по пощата за около 10 дни,но ви предупреждавам да проверите първо за разликите в европейската и английската номерация за да не объркате нещата:),в Google има всички инфо за размерите.Скоро поръчах много приятен шлифер от този магазин и ще сложа снимки за да видите как изглежда.Успех на всички и приятно пазаруване.Enjoy
ВХОД В МАГАЗИНА!!!
ВХОД В МАГАЗИНА!!!
Tag :
Евтини магазини,
пазаруване,
Нов живот за кожени изделия
Здравейте приятели,вече има решение да реновирате вашите захабени кожени изделия у дома,автомобила или гардероба.Представям ви един онлайн магазин,който ви предлага висококачествени продукти на ниски цени,с които можете сами да поправите вашето любимо кожено яке,чанта,обувки,волана на автомобила ви,драскотини по тапицерията и корите,и много други.Продуктите са с подробно описание за употреба и ниски цени.Доставката се извършва от 2 до 4 дни за територията на България,като за продукти на стойност над 100 лева е безплатна.Заслужава си да разгледате!!!Enjoy
!Натиснете връзката по-долу за вход в магазина!
Вход в магазина!!!
!Натиснете връзката по-долу за вход в магазина!
Вход в магазина!!!
"Вангелия"-филмът
Ето и линк към епизод едно :http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=aIZFsq_iOAY#t=25
Tag :
филми,
Ice+Coffee-Оригинална идея!!!
Ако обичате кафе във всичките му варианти,или искате да впечатлите гостите си с оригинално поднесено студено кафе с мляко,ето една готина идея! Замразете готовото кафе във формичка за лед,и след това добавете към чаша мляко! Към кафето може да добавите и малко канела за по-екзотичен вкус. Просто и оригинално!Enjoy
Ефектна идея за дресинг!
Идеята е много ефектна,можете да поднесете с ястия по избор.Разтопете масло и във формичка за лед поставете подправка по ваш избор,градинска чубрица,магданоз,копър,мента или каквото пожелаете друго,налейте маслото и охладете.Много здравословен и вкусен вариант е и със зехтин,но зехтина трябва да е високо качествен и да се охлади във фризер.Да ви е вкусно!Enjoy
Инструментали,караоке файлове в mp3 формат
За всички на които им се пее в тази тема ще помествам линкове на инструментали,имам огромна колекция,така че ако търсите нещо определено,пишете ми в коментарите името на песента и изпълнител.Ще се радвам да помогна.Ако организирате караоке парти и ви трябват караоке песни,ето това е вашата тема . Кликнете върху песента и свалете инструментала. ENJOY
Amiclubwear-любимо местенце:)
Здравейте,отново ви представям няколко страхотни предложения от любимия ми сайт за online пазаруване amiclubwear .В този сайт наистина можеш да откриеш невероятни неща,макар дрешките да не са ежедневни,определено си заслужават внимание.Цените са повече от атрактивни,доставката е поносима.Enjoy
Tag :
Евтини магазини,
пазаруване,
Диета Японско чудо
Японско чудо е диета, която продължава точно две седмици. Има няколко правила, които трябва да се следват преди да започнете да изпълнявате диетата.
Кафето може да се замени с чай, но е задължително да бъде без захар. Освен това по време на диетата не бива да се консумира никакъв алкохол, както и сол.
През първите седем дена от диетата ще отслабнете от 5 до 7 кг.
Следващите седем дена диетата се повтаря, тогава ще отслабвате с около половин килограм дневно.
Разбира се, свалените килограми зависят и от организма ви, от възрастта и от метаболизма ви.
Ако не се почувствате добре, спрете я, тъй като е доста драстична.
Хубаво е да изпълнявате диетата стриктно, но ако все пак огладнеете между храненията, може да похапнете някакъв зеленчук или плод.
За закуска през двете седмици пиете само чаша чисто горчиво кафе, ако предпочитате може да го замените с чай.
Единствено през втория и деветия ден от диетата към кафето или чая добавете и един сухар. Хубаво е дневно да изпивате поне 1.5 л вода.
Не повтаряйте диетата в следващата половин година. След като приключите започнете да се храните умерено – не се нахвърляйте на пържено и на тестени продукти. Хапвайте здравословно.
През първия ден – на обяд хапнете две яйца – твърдо сварени, а за вечеря си направете салата с лимонов сок и много малко зехтин като гарнитура на парче печено месо.
През втория ден – на обяд отново си хапнете две твърдо сварени яйца. Вечерята е салата, чаша кисело мляко и парче шунка.
През третия ден – за обяд си хапнете плодове или зеленчуци по избор. На вечеря през третия ден хапнете две яйца – твърдо сварени.
През четвъртия ден – за обяд хапнете две сварени яйца, както и една чаша сок от моркови. Вечерята да бъде отново с две сварени яйца, добавете малко салата, както и парче шунка.
През петия ден – за обяд хапнете печена риба, а като гарнитура добавете един домат. Вечерята се пропуска.
През шестия ден – за обяд хапнете две парчета пилешко месо, най-добре печено. Вечерята да бъде от добре познатите ви вече две твърдо сварени яйца и един морков.
През седмия ден – обядът е с парче печено месо и плод по избор. За вечеря хапнете нещо по ваше желание.
Източник:Готвач.бг
Време за усмивки:)
Никога не съм разказвала вицове смешно и се възхищавам на хората които го умеят,Отварям тази тема за готините вицове от нета на които съм попадала.Ако успея поне един от вас да разсмея, значи си е заслужава!
:)Споделете и вашите любими шеги!
Tag :
забавно,
K de Krizia-1982г
Здравейте приятели,днес ще ви представя "K de Krizia"
Този парфюм имам от дълго време,но стоеше забравен в един шкаф.Определено не е от "моите" аромати,но има нещо много приятно в него.Всеки път щом го помириша сякаш попадам в машина на времето,ароматът е класически,дървесно-флорален и ми напомня на повечето аромати от "социализма".От начало е силен и натрапчив,но бързо се превръща в леко и ефирно вечерно ухание.
Връхните нотки са алдехиди, праскова, hiacynth, нероли и бергамот Сърдечни нотки са карамфил, портокалов цвят, орхидея, корен от перуника, жасмин, роза и нарцис; Базисни нотки: кожа, сандалово дърво, кехлибар, мускус , дъбов мъх, ванилия, ветивер.
Трайността е определено слабото място на този парфюм,но цената му е в ниско бюджетния клас и не пречи да пръскате по-често.
На тези които решат да го пробват,предлагам да комбинират ":K de Krizia:" с някой романтичен филм като "Закуска в Тифани" :)Enjoy
Оставете коментар за статията:)
Легенда за Урашима
Имало едно време
един добър рибар, който се наричал Урашима. Той бил едър и силен, имал добро
сърце и много обичал животните.
Един ден, както си ходел по брега на морето, забелязал купчина момчета, който крещели и се боричкали около нещо, което не можел да види добре. Помамен от любопитството си, той се приближил и разбрал, че тези нехранимайковци измъчвали една костенурка, която успели да измъкнат от водата.
Те я удряли, преобръщали я и изглежда добре се забавлявали като й причинявали такива мъки.
— Не ви ли е срам? — извикал Урашима. — Защо измъчвате така това бедно създание? Какво ви е сторило то?
— Ами ти защо се бъркаш? — отвърнали дръзките дезделници. — Тази костенурка е наша. Остави ни на мира.
И без да слушат повече добрия човек, те продължили своята лоша игра.
Като видял, че думите му отиват напразно, Урашима извадил от джоба си няколко сребърни монети, които бил спечелил с тежък труд и с които щял да си купи нещо за ядене, и им казал:
— Хайде да се спогодим. Вземете тези парии ми дайте костенурката.
Хлапаците не чакали да им повтори. Грабнали парите и хулкнали към най-близкия продавач на бонбони.
Урашима взел да милва полека костенурката, после я върнал във водата с думите: „Върви, клета костенурке, и не оставяй вече да те хващат!“ После се върнал у дома си усмихнат, с празен стомах, разбира се, но със задоволство в сърцето, задето е постъпил така.
След няколко дена Урашима излязъл с малката си лодка в открито море и тъкмо се канел да хвърли рибарската си мрежа, чул един глас да го вика:
— Чичо Урашима, чичо Урашима!
Той се оглаедал учуден наоколо, но видял само небето и морето.
„Трябва да сънувам“ — рекъл си той.
Но тихото гласче пак подхванало:
— Чичо Урашима, чичо Урашима!
Още по-зачуден, човекът се взрял в морето и този път видял една костенурка, която плувала към него. Като наближила, тя се поклонила вежливо и казала:
— Добър ден, чичо Урашима, не ме ли позна? Аз съм костенурката, която ти изтръгна от ръцете на жестоките нехранимайковци. Много съм ти благодарна за това и искам да ти се отплатя. Качи се на гърба ми и аз ще те отведа при всемогъщия Дракон, цяря на океаните.
Смаян, Урашима направил каквото му казала. Щом яхнал костенурката, и тя се гмурнала в дълбочините на морето.
Така те се спускали безкрайно, минавали покрай чудни градини, които човешко око никога не било виждало. Накрая стигнали пред един великолепен палат, изграден от перли, лазурен камък, ахат, корали и безброй други скъпоценни камъни. Главната врата на палата, украсена със син, червен и жълт емайл, се отворили загадъчно пред тях.
— Ние сме в палата на всемогъщия Дракон, владетеля на всички океани — казала костенурката. — Върви, той те очаква.
Когато влезли в палата, различни риби с ослепителни цветове излезли да ги посрещнат. Те се поклонили дълбоко пред Урашима, съпроводили го през безбройни зали, една от друга по-разскошни, и накрая спрели пред всемогъщия Дракон. Да се каже, че Урашима бил учуден, ще бъде далеч от истината. Той никога не бил виждал такива чудеса и дори не бил помислял, че могат да съществуват. С отворена уста гледал около себе си и дори не се сетил да се поклони пред царя, както направили всичките му придружители. Драконът слязъл от трона си, приближил се до него и казал:
— Значи ти си Урашима, човекът преизпълнен с доброта, който е дал всичките си пари, за да освободи клетата костенурка! Благодаря ти, Урашима, бъди добре дошъл в моето царство. Всяко твое желание ще бъде повеля за нас и ти ще бъдеш мой гост толкова дъго време, колкото ти хареса. Сега върви. Тук ти си в свой дом.
Той пласнал с ръце и се появили безброй малки рибки — танцьорки, чиито перки били от тънък воал във всичките цветове на дъгата. Те захванали да играят пред нашия герой много красив танц. А в това време един октопод с помощта на един тон и още други риби приготвяли вкусно ядене в чест на госта.
Очарован от този необикновен свят, Урашима не забелязал как времето лети.
Но накрая всеки се уморява и от най-хубавите неща. Един ден Урашима се замислил за своята малка къща, за родителите си и пожелал да се върне между хората и пак да подхване работата си.
Той отишъл при Дракона и като паднал на колене, рекъл:
— Всемогъщи царю, много съм ти благодарен за гостоприемството. Но време е вече да се върна между хората. Нареди, моля ти се на костенурката да ме отведе.
Драконът, кйто се бил привързал към рибаря, се натъжил, като научил, че той иска да си отиде, и се опитал да го отклони от това му намерение, но напразно.
И за да не наскърби приятеля си, Драконът накарал да повикат костенурката и й наредил да отведе Урашима на земята. После той подал на рибаря едно малко ковчеже и му рекъл:
— Сбогом Урашима. Аз бих искал да де задържа край себе си завинаги. Но нека бъде волята ти. Дръж, вземи това ковчеже за спомен от мене, но добре се пази да не го отвориш. Сбогом!
Урашима взел ковчежето, поблагодарил още веднъж на Дракона за гостоприемството и яхнал костенурката. За миг костенурката го отнесла на брега на морето там, откъдето бил тръгнал преди толкова време, и след като се сбогувала с него със сълзи на очи, тя отново се гмурнала в морето.
Урашима, щастлив, че отново се намерил под синьото небе, поел пътя към своето село. За голямо свое учудване разбрал, че там всичко се било променило.
Той потърсил бедняшката си къща, но няйно място се издигал дворец. Потърсил своите родители, приятелите си, но не намерил никого. Това станало, защото той бил прекарал много, много години в морските дълбини!
Така се скитал отчаян по улиците и хората гледали учудено този млад човек, облечен старовремски.
В своето объркване той взел ковчежето и тъй като не си спомнил заръката на Дракона, го отворил.
Един бял облак изплувал от него и цял го обгърнал. Като минало замайването му, младият рибар се видял преобразен в прегърбен старец с посребрени коси и дълга бяла брада. Драконът го бил дарил с вечна младост, затворена в ковчежето, но рибарят Урашима я оставил да му се изплъзне…
Един ден, както си ходел по брега на морето, забелязал купчина момчета, който крещели и се боричкали около нещо, което не можел да види добре. Помамен от любопитството си, той се приближил и разбрал, че тези нехранимайковци измъчвали една костенурка, която успели да измъкнат от водата.
Те я удряли, преобръщали я и изглежда добре се забавлявали като й причинявали такива мъки.
— Не ви ли е срам? — извикал Урашима. — Защо измъчвате така това бедно създание? Какво ви е сторило то?
— Ами ти защо се бъркаш? — отвърнали дръзките дезделници. — Тази костенурка е наша. Остави ни на мира.
И без да слушат повече добрия човек, те продължили своята лоша игра.
Като видял, че думите му отиват напразно, Урашима извадил от джоба си няколко сребърни монети, които бил спечелил с тежък труд и с които щял да си купи нещо за ядене, и им казал:
— Хайде да се спогодим. Вземете тези парии ми дайте костенурката.
Хлапаците не чакали да им повтори. Грабнали парите и хулкнали към най-близкия продавач на бонбони.
Урашима взел да милва полека костенурката, после я върнал във водата с думите: „Върви, клета костенурке, и не оставяй вече да те хващат!“ После се върнал у дома си усмихнат, с празен стомах, разбира се, но със задоволство в сърцето, задето е постъпил така.
След няколко дена Урашима излязъл с малката си лодка в открито море и тъкмо се канел да хвърли рибарската си мрежа, чул един глас да го вика:
— Чичо Урашима, чичо Урашима!
Той се оглаедал учуден наоколо, но видял само небето и морето.
„Трябва да сънувам“ — рекъл си той.
Но тихото гласче пак подхванало:
— Чичо Урашима, чичо Урашима!
Още по-зачуден, човекът се взрял в морето и този път видял една костенурка, която плувала към него. Като наближила, тя се поклонила вежливо и казала:
— Добър ден, чичо Урашима, не ме ли позна? Аз съм костенурката, която ти изтръгна от ръцете на жестоките нехранимайковци. Много съм ти благодарна за това и искам да ти се отплатя. Качи се на гърба ми и аз ще те отведа при всемогъщия Дракон, цяря на океаните.
Смаян, Урашима направил каквото му казала. Щом яхнал костенурката, и тя се гмурнала в дълбочините на морето.
Така те се спускали безкрайно, минавали покрай чудни градини, които човешко око никога не било виждало. Накрая стигнали пред един великолепен палат, изграден от перли, лазурен камък, ахат, корали и безброй други скъпоценни камъни. Главната врата на палата, украсена със син, червен и жълт емайл, се отворили загадъчно пред тях.
— Ние сме в палата на всемогъщия Дракон, владетеля на всички океани — казала костенурката. — Върви, той те очаква.
Когато влезли в палата, различни риби с ослепителни цветове излезли да ги посрещнат. Те се поклонили дълбоко пред Урашима, съпроводили го през безбройни зали, една от друга по-разскошни, и накрая спрели пред всемогъщия Дракон. Да се каже, че Урашима бил учуден, ще бъде далеч от истината. Той никога не бил виждал такива чудеса и дори не бил помислял, че могат да съществуват. С отворена уста гледал около себе си и дори не се сетил да се поклони пред царя, както направили всичките му придружители. Драконът слязъл от трона си, приближил се до него и казал:
— Значи ти си Урашима, човекът преизпълнен с доброта, който е дал всичките си пари, за да освободи клетата костенурка! Благодаря ти, Урашима, бъди добре дошъл в моето царство. Всяко твое желание ще бъде повеля за нас и ти ще бъдеш мой гост толкова дъго време, колкото ти хареса. Сега върви. Тук ти си в свой дом.
Той пласнал с ръце и се появили безброй малки рибки — танцьорки, чиито перки били от тънък воал във всичките цветове на дъгата. Те захванали да играят пред нашия герой много красив танц. А в това време един октопод с помощта на един тон и още други риби приготвяли вкусно ядене в чест на госта.
Очарован от този необикновен свят, Урашима не забелязал как времето лети.
Но накрая всеки се уморява и от най-хубавите неща. Един ден Урашима се замислил за своята малка къща, за родителите си и пожелал да се върне между хората и пак да подхване работата си.
Той отишъл при Дракона и като паднал на колене, рекъл:
— Всемогъщи царю, много съм ти благодарен за гостоприемството. Но време е вече да се върна между хората. Нареди, моля ти се на костенурката да ме отведе.
Драконът, кйто се бил привързал към рибаря, се натъжил, като научил, че той иска да си отиде, и се опитал да го отклони от това му намерение, но напразно.
И за да не наскърби приятеля си, Драконът накарал да повикат костенурката и й наредил да отведе Урашима на земята. После той подал на рибаря едно малко ковчеже и му рекъл:
— Сбогом Урашима. Аз бих искал да де задържа край себе си завинаги. Но нека бъде волята ти. Дръж, вземи това ковчеже за спомен от мене, но добре се пази да не го отвориш. Сбогом!
Урашима взел ковчежето, поблагодарил още веднъж на Дракона за гостоприемството и яхнал костенурката. За миг костенурката го отнесла на брега на морето там, откъдето бил тръгнал преди толкова време, и след като се сбогувала с него със сълзи на очи, тя отново се гмурнала в морето.
Урашима, щастлив, че отново се намерил под синьото небе, поел пътя към своето село. За голямо свое учудване разбрал, че там всичко се било променило.
Той потърсил бедняшката си къща, но няйно място се издигал дворец. Потърсил своите родители, приятелите си, но не намерил никого. Това станало, защото той бил прекарал много, много години в морските дълбини!
Така се скитал отчаян по улиците и хората гледали учудено този млад човек, облечен старовремски.
В своето объркване той взел ковчежето и тъй като не си спомнил заръката на Дракона, го отворил.
Един бял облак изплувал от него и цял го обгърнал. Като минало замайването му, младият рибар се видял преобразен в прегърбен старец с посребрени коси и дълга бяла брада. Драконът го бил дарил с вечна младост, затворена в ковчежето, но рибарят Урашима я оставил да му се изплъзне…
Tag :
За четене,
Химе с голямата шапка
Много отдавна в
Япония живял един от ония воини, които се наричали самураи. Той бил богат и
силен, но много нещастен. От дълги години бил женен, а все не идвало дете, да
донесе радост в дома му.
Но мъката му не била безкрайна. Един ден жена му добила момиченце. Родителите обградили своята дъщеричка с големи грижи и с цялата си любов. Те прекарвали по цели дни с нея. Не се уморявали да й се възхищават и да въздишат безкрай: „Нашата дъщеричка! Нашата малка Химе!“ Химе растяла и разцъфтявала като цвете. Тя била хубава, умна и надминавала всички момиченца на нейна възраст. Още съвсем малка пеела и свирела чудесно.
Но това семейно щастие не траяло дълго. Момиченцето едва било навършило десет години, когато баща му загинал на война. След няколко години майката заболяла от тежка болест. Като почувствувала близкия си край, тя извикала Химе при себе си и й казала да коленичи. После сложила върху главата на детето едно малко ковчеже и над ковчежето голяма шапка с форма на купол, толкова голяма, че му слизала чак до брадата.
Тя погледнала Химе с нежност и промълвила:
— Не искай от мене да ти разкрия, защо сторих това. Един ден сама ще разбереш…
Едва произнесла тези думи, клетата жена издъхнала.
Химе много пъти се опитвала да махне тази чудновата шапка. Но напразно, не можела да я отдели. Сякаш се била сраснала с главата й.
Горката девойка станала за посмешище. Щом се появявала някъде, всички почвали да й се подиграват.
„О! Хубавата шапка… Мини оттук, плашило!“
Замеряли я с камъни. Удряли я с пръчки.
Мъката й била вече толкова голяма, че един ден напуснала страната и нейните лоши обитатели и тръгнала безцелно по някакъв път. Стигнала до една река и се загледала в течащите води. Сторило й се, че дочува гласа на майка си, който сякаш идвал от средата на реката.
Тя се хвърлила в реката и дълбоката вода я погълнала. Само шапката не потънала и заплавала леко. Един лодкар я забелязал и си рекъл: „Я гледай, една голяма шапка, понесена от течението!“ Той се навел да я хване: „Колко е тежка! Но под нея има едно момиченце!“
Неговото учудване било толкова голямо, че без малко не изпуснал шапката. За щастие той не го сторил и така Химе могла да се добере жива и здрава до брега и пак да подхване своето тъжно пътешествие. Тя вървяла, вървяла дълго, докато срещнала една карета, в която се намирал владетелят на тази страна… Смаян от странния вид на Химе, той накарал да спрат каретата и запитал:
— Кажи ми, момиче, коя си ти? И защо носиш тази голяма шапка?
— Казвам се Химе — отвърнала тя, без да разкрие знатното си потекло. — Невъзможно ми е да махна тази шапка. Тя е сраснала с главата ми. — И обяснила, че поради тази причина е избягала от своята страна.
— Бедното дете! — казал състрадателно владетелят. — Ела в моя палат. Аз ще ти дам работа и при мене никой няма да те тормози.
Химе приела и с благодарност последвала господаря до неговия палат, където й дали да приготвя водата за баните.
Тъкмо работа за нея, тъй като тя била свикнала всичко да върши самичка. Трябвало непрекъснато да пълни с ведра грамадни котли и да ги топли. И никой не се сещал да й помогне. Никой освен най-малкият син на владетеля, който се привързал към нея.
Но това не се харесало на родителите на младежа. Един ден заради някаква малка нейна грешка решили да я изгонят. Като узнал това, момъкът паднал в нозете на родителите си:
— Какво ще стане сега с Химе? — ги запитал той. — Такова очарователно момиче, толкова грациозно… Аз ви умолявам, дайте ми я за съпруга.
— Как? Една слугиня? Това чудовище със смешната шапка? — развикали се ядосани родителите. Но момъкът не отстъпвал. Той ги заплашил, че ще напусне палата и ще тръгне с Химе.
Представете си мъката и изненадата на владетеля и жена му!
Страхувайки се да не загубят сина си, те се съгласили да задържат девойката още малко. А тайно свикали министрите и ги натоварили да намерят някакъв начин, та да накарат малката слугиня сама да си отиде. Но дните минавали, а министрите нищо не измисляли. В прославените им глави не се пораждало ни най-мъничко хрумване!
Една вечер жената на владетеля, страшно разядосана, извикала своята стара дойка.
— Кажи ми, дойке, не ще ли се намери някакъв начин, та девойката самичка да пожелае да си отиде?
— Разбира се, господарке — отвърнала дойката. — Защо не събереш в палата жените на другите си синове? Химе няма да има дързостта да се навира сред тези красиви дами. Ако ли пък има тази дързост, помисли си само за последиците от впечатлението, което тя ще направи и за пренебрежението, което ще си навлече твоят знатен син! Той ще бъде толкова унизен, че ще изостави своето глупаво намерение.
Родителите решили да последват съвета на дойката. Когато вестта затова достигнала до Химе, тя навела глава и си казала тъжно: „Заради мене става това събиране. Аз разбирам. По-добре да си вървя.“
Момъкът напразно се опитвал да я задържи. Тя била решила да напусне палата. Младият човек я съпроводил отчаян до портата. Там той се спрял, гледайки я как се отдалечава под лунните лъчи.
Но в този миг станало чудо! Шапката се повдигнала сама и паднала на земята, откривайки лъчезарното лице на Химе с цялата му хубост. Но това не било всичко. Ковчежето се търкулнало от шапката, отворило се и в краката на смаяните млади хора се посипали злато, сребро, диаманти, перли… С една дума, всичко най-скъпо, каквото има на земята.
Преизпълнен от щастие, младият човек върнал незабавно Химе в палата.
Той я скрил от всеки поглед в очакване на съдбоносния ден на приема.
— Какво безсрамие! — казвали приближените на палата, когато узнали, че девойката ще вземе участие в приема. И те се присмивали, като си мислели за онова, което щяло да стане.
Дългоочакваният ден най-после настъпил. Един по един, според възрастта си, синовете на владетеля влизали в голямата тържествена зала на палата, придружени от техните съпруги, една от друга по-хубави и великолепно облечени в богати кимона. Дошъл редът на младежа. Всички го изчаквали с готов презрителен израз на лицето. Но това презрение се преобразило бързо в изумление, когато различили прелестната девойка, която вървяла редом с него. Тя носела ослепително красиво кимоно, каквото никой досега не бил виждал.
— Това е небесна нимфа! — се провиквали от всички страни. А това била Химе, Химе с голямата шапка.
Затъмнени от нейната красота, знатните дами, присъстващи на приема, се надявали, че ще могат да си отмъстят, като накарат Химе да пее и свири. Как може една проста слугиня да познава това префинено изкуство, отредено само за знатните дами? Но Химе свирила и пяла като никоя друга. Безкрайно било учудването на всички.
Нейната музика била много нежна и малко по малко проникнала във всички сърца, като карала лошите чувства да изчезват. Презрението и ревнивостта се стопили в сърцата на младите дами и те почнали да сипят хвалебствия за бъдещата си снаха.
Родителите на драго сърце дали съгласието си за сватбата и радостта им била безкрайна, когато научили, че девойката е от знатен произход и във всяко отношение достойна за техния син.
Радостта обзела палата на принца. Всички се смеели, всички пиели за здравето на младоженците, както господарите, така и слугите. И за да не скрием нищо, трябва да добавим, че когато се зазорило, много нозе се подгъвали от умора и много глави се люшкали, люшкали…
Но мъката му не била безкрайна. Един ден жена му добила момиченце. Родителите обградили своята дъщеричка с големи грижи и с цялата си любов. Те прекарвали по цели дни с нея. Не се уморявали да й се възхищават и да въздишат безкрай: „Нашата дъщеричка! Нашата малка Химе!“ Химе растяла и разцъфтявала като цвете. Тя била хубава, умна и надминавала всички момиченца на нейна възраст. Още съвсем малка пеела и свирела чудесно.
Но това семейно щастие не траяло дълго. Момиченцето едва било навършило десет години, когато баща му загинал на война. След няколко години майката заболяла от тежка болест. Като почувствувала близкия си край, тя извикала Химе при себе си и й казала да коленичи. После сложила върху главата на детето едно малко ковчеже и над ковчежето голяма шапка с форма на купол, толкова голяма, че му слизала чак до брадата.
Тя погледнала Химе с нежност и промълвила:
— Не искай от мене да ти разкрия, защо сторих това. Един ден сама ще разбереш…
Едва произнесла тези думи, клетата жена издъхнала.
Химе много пъти се опитвала да махне тази чудновата шапка. Но напразно, не можела да я отдели. Сякаш се била сраснала с главата й.
Горката девойка станала за посмешище. Щом се появявала някъде, всички почвали да й се подиграват.
„О! Хубавата шапка… Мини оттук, плашило!“
Замеряли я с камъни. Удряли я с пръчки.
Мъката й била вече толкова голяма, че един ден напуснала страната и нейните лоши обитатели и тръгнала безцелно по някакъв път. Стигнала до една река и се загледала в течащите води. Сторило й се, че дочува гласа на майка си, който сякаш идвал от средата на реката.
Тя се хвърлила в реката и дълбоката вода я погълнала. Само шапката не потънала и заплавала леко. Един лодкар я забелязал и си рекъл: „Я гледай, една голяма шапка, понесена от течението!“ Той се навел да я хване: „Колко е тежка! Но под нея има едно момиченце!“
Неговото учудване било толкова голямо, че без малко не изпуснал шапката. За щастие той не го сторил и така Химе могла да се добере жива и здрава до брега и пак да подхване своето тъжно пътешествие. Тя вървяла, вървяла дълго, докато срещнала една карета, в която се намирал владетелят на тази страна… Смаян от странния вид на Химе, той накарал да спрат каретата и запитал:
— Кажи ми, момиче, коя си ти? И защо носиш тази голяма шапка?
— Казвам се Химе — отвърнала тя, без да разкрие знатното си потекло. — Невъзможно ми е да махна тази шапка. Тя е сраснала с главата ми. — И обяснила, че поради тази причина е избягала от своята страна.
— Бедното дете! — казал състрадателно владетелят. — Ела в моя палат. Аз ще ти дам работа и при мене никой няма да те тормози.
Химе приела и с благодарност последвала господаря до неговия палат, където й дали да приготвя водата за баните.
Тъкмо работа за нея, тъй като тя била свикнала всичко да върши самичка. Трябвало непрекъснато да пълни с ведра грамадни котли и да ги топли. И никой не се сещал да й помогне. Никой освен най-малкият син на владетеля, който се привързал към нея.
Но това не се харесало на родителите на младежа. Един ден заради някаква малка нейна грешка решили да я изгонят. Като узнал това, момъкът паднал в нозете на родителите си:
— Какво ще стане сега с Химе? — ги запитал той. — Такова очарователно момиче, толкова грациозно… Аз ви умолявам, дайте ми я за съпруга.
— Как? Една слугиня? Това чудовище със смешната шапка? — развикали се ядосани родителите. Но момъкът не отстъпвал. Той ги заплашил, че ще напусне палата и ще тръгне с Химе.
Представете си мъката и изненадата на владетеля и жена му!
Страхувайки се да не загубят сина си, те се съгласили да задържат девойката още малко. А тайно свикали министрите и ги натоварили да намерят някакъв начин, та да накарат малката слугиня сама да си отиде. Но дните минавали, а министрите нищо не измисляли. В прославените им глави не се пораждало ни най-мъничко хрумване!
Една вечер жената на владетеля, страшно разядосана, извикала своята стара дойка.
— Кажи ми, дойке, не ще ли се намери някакъв начин, та девойката самичка да пожелае да си отиде?
— Разбира се, господарке — отвърнала дойката. — Защо не събереш в палата жените на другите си синове? Химе няма да има дързостта да се навира сред тези красиви дами. Ако ли пък има тази дързост, помисли си само за последиците от впечатлението, което тя ще направи и за пренебрежението, което ще си навлече твоят знатен син! Той ще бъде толкова унизен, че ще изостави своето глупаво намерение.
Родителите решили да последват съвета на дойката. Когато вестта затова достигнала до Химе, тя навела глава и си казала тъжно: „Заради мене става това събиране. Аз разбирам. По-добре да си вървя.“
Момъкът напразно се опитвал да я задържи. Тя била решила да напусне палата. Младият човек я съпроводил отчаян до портата. Там той се спрял, гледайки я как се отдалечава под лунните лъчи.
Но в този миг станало чудо! Шапката се повдигнала сама и паднала на земята, откривайки лъчезарното лице на Химе с цялата му хубост. Но това не било всичко. Ковчежето се търкулнало от шапката, отворило се и в краката на смаяните млади хора се посипали злато, сребро, диаманти, перли… С една дума, всичко най-скъпо, каквото има на земята.
Преизпълнен от щастие, младият човек върнал незабавно Химе в палата.
Той я скрил от всеки поглед в очакване на съдбоносния ден на приема.
— Какво безсрамие! — казвали приближените на палата, когато узнали, че девойката ще вземе участие в приема. И те се присмивали, като си мислели за онова, което щяло да стане.
Дългоочакваният ден най-после настъпил. Един по един, според възрастта си, синовете на владетеля влизали в голямата тържествена зала на палата, придружени от техните съпруги, една от друга по-хубави и великолепно облечени в богати кимона. Дошъл редът на младежа. Всички го изчаквали с готов презрителен израз на лицето. Но това презрение се преобразило бързо в изумление, когато различили прелестната девойка, която вървяла редом с него. Тя носела ослепително красиво кимоно, каквото никой досега не бил виждал.
— Това е небесна нимфа! — се провиквали от всички страни. А това била Химе, Химе с голямата шапка.
Затъмнени от нейната красота, знатните дами, присъстващи на приема, се надявали, че ще могат да си отмъстят, като накарат Химе да пее и свири. Как може една проста слугиня да познава това префинено изкуство, отредено само за знатните дами? Но Химе свирила и пяла като никоя друга. Безкрайно било учудването на всички.
Нейната музика била много нежна и малко по малко проникнала във всички сърца, като карала лошите чувства да изчезват. Презрението и ревнивостта се стопили в сърцата на младите дами и те почнали да сипят хвалебствия за бъдещата си снаха.
Родителите на драго сърце дали съгласието си за сватбата и радостта им била безкрайна, когато научили, че девойката е от знатен произход и във всяко отношение достойна за техния син.
Радостта обзела палата на принца. Всички се смеели, всички пиели за здравето на младоженците, както господарите, така и слугите. И за да не скрием нищо, трябва да добавим, че когато се зазорило, много нозе се подгъвали от умора и много глави се люшкали, люшкали…
Tag :
За четене,
Човекът,който карал дърветата да цъфтят
В едно малко
японско селце живеел преди много години един старец със своята жена. Веднъж
мъжът отишъл в планината за сухи съчки. Като се уморил да ги прави на вързопи,
той седнал върху един дънер да похапне. Тогава едно мършаво бяло куче кротко се
приближило до него.
— Горкото куче — рекъл той, — трябва да си гладно. Дръж, хапни това. Малко е, но нямам друго. В къщи ще се наядеш до насита.
Той дал на кучето каквото му било останало от яденето, после нарамил съчките и се върнал у дома си със своя нов приятел.
Когато жена му, която била много добра, видяла кучето, възкликнала:
— Горкото животно! Виж колко е умно! То вече се е привързало към нас.
Тя му направила набързо една чудесна баничка. После решили да го нарекат Сиро, заради цвета на козината му, защото на японски „сиро“ значи „бяло“. И тъй като нямали деца, те се грижели за кучето с много нежност. Давали му най-отбрани ястия и то за кратко време порасло и се охранило. Сиро, от своя страна, толкова обикнал своите стопани, че не се отделял нито на крачка от тях.
Един ден добрият старец отишъл да работи на своята нива. Сиро се забавлявал да тича насам-натам. Изненадан, той се спрял, наострил уши и започнал силно да лае.
— Сиро, какво ти стана? — попитал старецът. — Какво нередно нещо видя? Чакай, аз идвам — продължил той, приближавайки се.
А какво било неговото учудване, като чул Сиро да говори:
— Бау-бау! Копай тука! Бау-бау! Копай тука! — и в същото време ринел твърдата земя със задните си лапи.
Старецът копал, кучето ринало… докато накрая се появило на бял свят едно гърне, пълно със злато.
Малката нивица била отделена от нивата на съседа с плет. Онзи през една пролука на плета видял как стопанинът и кучето изровили гърнето. Позеленял от яд, той отишъл в къщата на добрите старци.
— Добър ден, съседе. Жена ми и аз сме все сами. Може ли да ни отстъпите Сиро да поседи с нас няколко часа?
— Разбира се — отвърнал стопанинът. — Вземи го.
Но това не се харесало никак на Сиро, който лаел и се теглел така силно, че старият сребролюбец трябвало да му върже връв на врата и да го влачи чак до своята нива. Като стигнали там, той го попитал:
— Къде се намира съкровището? Бързо казвай!
И с грубите си ръце почнал да натиска главата на кучето надолу. Сиро, за да се освободи по-скоро, започнал да рине земята.
— Аха! Значи тук! — рекъл сребролюбецът. И като вързал кучето за едно дърво, почнал на свой ред да копае с всички сили.
Накрая успял да изрови нещо, но това било купчинка стари кости, парчета желязо, глинени чирени. Разярен, алчният човек викнал:
— Лошо животно, ти се подиграваш с мене!
И като грабнал една копачка, почнал да бие бедното куче така, че жалният му лай разкъсвал сърцето. Добрият старец дотичал и Сиро, като видял да идва стопанинът му, скъсал връвта и се спуснал към него, като се люлеел на треперещите си лапи. Старецът задържал ръката на съседа си, който замахнал пак да удари кучето.
— Моля те да извиниш Сиро — рекъл той — и да му простиш.
Като казал това, взел внимателно кучето на ръце и си го занесъл в къщи.
На другия ден двамата нещастни старци погребали Сиро с плач и посадили над гробчето му едно младо борче. Оттогава ходели всеки ден на гробчето на Сиро и го поливали със сълзите си.
И сигурно сълзите на старците имали вълшебна сила, защото борчето видимо растяло и за кратко време станало толкова голямо, че двама души, уловени за ръце, едва можели да обгърнат стеблото му. Всички хора от селото идвали да се дивят на това чудо. Но най-озадачен все пак бил старецът.
— Жено — рекъл той, — това чудо се дължи пак на нашия добър Сиро. Мисля, че не се лъжа, като казвам, че има частица от него в цялата тази работа.
— Аз също мисля така-—отвърнала тя. — Спомняш ли си колко обичаше той оризена баница? Защо не направиш от това дърво чутура, в която да счукам достатъчно брашно за една голяма баница?
— Ще я сложим върху гроба му. Какво хубаво хрумване!
И добрият старец направил една чудесна чутура, в която почнали да чукат ориз. Но с всеки удар на чукалото, оризът се увеличавал, дори започнал да изскача навън. И вместо брашно по земята падали жълтици! Старият сребролюбец, като научил за новото чудо, дотичал при съседите си и им рекъл:
— Искам да направя оризена баница, та да я занеса на гроба на Сиро. Но нямам чутура. Ще ми заемете ли вашата?
— На драго сърце — отвърнал старецът.
Алчният човек останал много доволен, той занесъл чутурата у дома си и почнал да чука ориз. Извикал и жена си да му помага, но колкото повече чукали ориза, по-малко оставал. И ако случайно паднело малко брашно на пода, превръщало се в червеи. Старият сребролюбец побеснял от яд и като грабнал една брадва, насякъл на парчета чутурата и я изгорил в печката си.
На другия ден неговият услужлив съсед го навестил.
— Извинявай, че те безпокоя — казал той. — Но не би ли ми върнал чутурата.
— Твоята чутура се счупи и аз я изгорих. Ако искаш, вземи пепелта й: това е всичко, което мога да ти върна.
И той му обърнал гръб, за да скрие яда си. Добрият старец почнал да събира натъжен пепелта в един панер, като си мислел: „Сиро беше убит, чутурата унищожена. Защо има толкова лошевина на тоя свят?“
След като събрал пепелта в панера, старецът го вдигнал и си тръгнал бавно. Но едно внезапно подухване на вятъра отнесло няколко прашинки, които попадали по оголените клони. Пепелта в миг накарала клонките да цъфнат, като че ли не било през зимата, а през пролетта. Учудването на добрия старец било толкова голямо, че той се разтичал из селото, като викал колкото му глас държи:
— Аз накарах да цъфнат сухите клони!
Така той срещнал един принц, който яздел великолепен кон, съпровождан от свитата си. Като чули стареца, дворцовите хора му казали:
— Това е любопитно. Я да видим, накарай да цъфнат клоните на онази череша.
Старецът се покатерил на черешата и я поръсил с малко пепел, пошепвайки чудотворните думи:
„Арамбоши, парамбоши, акадиномото“. И дървото в миг разцъфтяло.
— Това е чудесно! Ти накара черешата да цъфне посред зима — рекъл принцът и дал за награда на стария човек пълна торба с жълтици.
Ядът на стария сребролюбец, който узнал за новото чудо, бил безмерен. Той скочил, грабнал един панер, сложил в него малко пепел от печката си и тръгнал, като казал на жена си:
— Радвай се! Като се върна, ти ще бъдеш най-голямата богаташка в страната!
Отишъл на края на селото, покатерил се на едно дърво, което растяло край пътя, и зачакал принца да се върне от своята разходка. Когато зачул конски тропот, той се развикал с цяло гърло:
— Аз карам да цъфтят Сухите клони! Принцът рекъл:
— Виж ти, още един вълшебник!
И като се обърнал към него, казал:
— Щом като притежаваш тази сила, накарай това дърво да цъфне.
— Арамбоши, парамбоши, акадиномото — изрекъл сребролюбецът.
И като повтарял това заклинание, той пръскал пепелта по дървото.
Но този път нищо не станало. Той помислил, че не е хвърлил достатъчно пепел. Загребал с пълни шепи и я разпръснал във въздуха. И то така, че наместо да попада на клоните, влязла в очите, носа и устата на принца и на хората от неговата свита. Принцът, разбира се, много се разгневил и заповядал на войниците си да му доведат виновника.
Старият сребролюбец се хвърлил в краката на принца и се разплакал:
— Това е справедливо наказание за моята лошевина! Това е отмъщението на Сиро! Аз искам да се поправя. Няма да бъда вече алчен, скъперник и зъл. Накажи ме, принце, после ме остави да изкупя своите грешки. Милост, милост!
Принцът го смъмрал строго. Но после, трогнат от сълзите му, го пуснал да си върви, без да му наложи наказание.
Старият сребролюбец се разкаял и станал добър като своите съседи, които му простили всичкото зло, което им бил причинил.
Така завършва и чудната приказка за Сиро.
— Горкото куче — рекъл той, — трябва да си гладно. Дръж, хапни това. Малко е, но нямам друго. В къщи ще се наядеш до насита.
Той дал на кучето каквото му било останало от яденето, после нарамил съчките и се върнал у дома си със своя нов приятел.
Когато жена му, която била много добра, видяла кучето, възкликнала:
— Горкото животно! Виж колко е умно! То вече се е привързало към нас.
Тя му направила набързо една чудесна баничка. После решили да го нарекат Сиро, заради цвета на козината му, защото на японски „сиро“ значи „бяло“. И тъй като нямали деца, те се грижели за кучето с много нежност. Давали му най-отбрани ястия и то за кратко време порасло и се охранило. Сиро, от своя страна, толкова обикнал своите стопани, че не се отделял нито на крачка от тях.
Един ден добрият старец отишъл да работи на своята нива. Сиро се забавлявал да тича насам-натам. Изненадан, той се спрял, наострил уши и започнал силно да лае.
— Сиро, какво ти стана? — попитал старецът. — Какво нередно нещо видя? Чакай, аз идвам — продължил той, приближавайки се.
А какво било неговото учудване, като чул Сиро да говори:
— Бау-бау! Копай тука! Бау-бау! Копай тука! — и в същото време ринел твърдата земя със задните си лапи.
Старецът копал, кучето ринало… докато накрая се появило на бял свят едно гърне, пълно със злато.
Малката нивица била отделена от нивата на съседа с плет. Онзи през една пролука на плета видял как стопанинът и кучето изровили гърнето. Позеленял от яд, той отишъл в къщата на добрите старци.
— Добър ден, съседе. Жена ми и аз сме все сами. Може ли да ни отстъпите Сиро да поседи с нас няколко часа?
— Разбира се — отвърнал стопанинът. — Вземи го.
Но това не се харесало никак на Сиро, който лаел и се теглел така силно, че старият сребролюбец трябвало да му върже връв на врата и да го влачи чак до своята нива. Като стигнали там, той го попитал:
— Къде се намира съкровището? Бързо казвай!
И с грубите си ръце почнал да натиска главата на кучето надолу. Сиро, за да се освободи по-скоро, започнал да рине земята.
— Аха! Значи тук! — рекъл сребролюбецът. И като вързал кучето за едно дърво, почнал на свой ред да копае с всички сили.
Накрая успял да изрови нещо, но това било купчинка стари кости, парчета желязо, глинени чирени. Разярен, алчният човек викнал:
— Лошо животно, ти се подиграваш с мене!
И като грабнал една копачка, почнал да бие бедното куче така, че жалният му лай разкъсвал сърцето. Добрият старец дотичал и Сиро, като видял да идва стопанинът му, скъсал връвта и се спуснал към него, като се люлеел на треперещите си лапи. Старецът задържал ръката на съседа си, който замахнал пак да удари кучето.
— Моля те да извиниш Сиро — рекъл той — и да му простиш.
Като казал това, взел внимателно кучето на ръце и си го занесъл в къщи.
На другия ден двамата нещастни старци погребали Сиро с плач и посадили над гробчето му едно младо борче. Оттогава ходели всеки ден на гробчето на Сиро и го поливали със сълзите си.
И сигурно сълзите на старците имали вълшебна сила, защото борчето видимо растяло и за кратко време станало толкова голямо, че двама души, уловени за ръце, едва можели да обгърнат стеблото му. Всички хора от селото идвали да се дивят на това чудо. Но най-озадачен все пак бил старецът.
— Жено — рекъл той, — това чудо се дължи пак на нашия добър Сиро. Мисля, че не се лъжа, като казвам, че има частица от него в цялата тази работа.
— Аз също мисля така-—отвърнала тя. — Спомняш ли си колко обичаше той оризена баница? Защо не направиш от това дърво чутура, в която да счукам достатъчно брашно за една голяма баница?
— Ще я сложим върху гроба му. Какво хубаво хрумване!
И добрият старец направил една чудесна чутура, в която почнали да чукат ориз. Но с всеки удар на чукалото, оризът се увеличавал, дори започнал да изскача навън. И вместо брашно по земята падали жълтици! Старият сребролюбец, като научил за новото чудо, дотичал при съседите си и им рекъл:
— Искам да направя оризена баница, та да я занеса на гроба на Сиро. Но нямам чутура. Ще ми заемете ли вашата?
— На драго сърце — отвърнал старецът.
Алчният човек останал много доволен, той занесъл чутурата у дома си и почнал да чука ориз. Извикал и жена си да му помага, но колкото повече чукали ориза, по-малко оставал. И ако случайно паднело малко брашно на пода, превръщало се в червеи. Старият сребролюбец побеснял от яд и като грабнал една брадва, насякъл на парчета чутурата и я изгорил в печката си.
На другия ден неговият услужлив съсед го навестил.
— Извинявай, че те безпокоя — казал той. — Но не би ли ми върнал чутурата.
— Твоята чутура се счупи и аз я изгорих. Ако искаш, вземи пепелта й: това е всичко, което мога да ти върна.
И той му обърнал гръб, за да скрие яда си. Добрият старец почнал да събира натъжен пепелта в един панер, като си мислел: „Сиро беше убит, чутурата унищожена. Защо има толкова лошевина на тоя свят?“
След като събрал пепелта в панера, старецът го вдигнал и си тръгнал бавно. Но едно внезапно подухване на вятъра отнесло няколко прашинки, които попадали по оголените клони. Пепелта в миг накарала клонките да цъфнат, като че ли не било през зимата, а през пролетта. Учудването на добрия старец било толкова голямо, че той се разтичал из селото, като викал колкото му глас държи:
— Аз накарах да цъфнат сухите клони!
Така той срещнал един принц, който яздел великолепен кон, съпровождан от свитата си. Като чули стареца, дворцовите хора му казали:
— Това е любопитно. Я да видим, накарай да цъфнат клоните на онази череша.
Старецът се покатерил на черешата и я поръсил с малко пепел, пошепвайки чудотворните думи:
„Арамбоши, парамбоши, акадиномото“. И дървото в миг разцъфтяло.
— Това е чудесно! Ти накара черешата да цъфне посред зима — рекъл принцът и дал за награда на стария човек пълна торба с жълтици.
Ядът на стария сребролюбец, който узнал за новото чудо, бил безмерен. Той скочил, грабнал един панер, сложил в него малко пепел от печката си и тръгнал, като казал на жена си:
— Радвай се! Като се върна, ти ще бъдеш най-голямата богаташка в страната!
Отишъл на края на селото, покатерил се на едно дърво, което растяло край пътя, и зачакал принца да се върне от своята разходка. Когато зачул конски тропот, той се развикал с цяло гърло:
— Аз карам да цъфтят Сухите клони! Принцът рекъл:
— Виж ти, още един вълшебник!
И като се обърнал към него, казал:
— Щом като притежаваш тази сила, накарай това дърво да цъфне.
— Арамбоши, парамбоши, акадиномото — изрекъл сребролюбецът.
И като повтарял това заклинание, той пръскал пепелта по дървото.
Но този път нищо не станало. Той помислил, че не е хвърлил достатъчно пепел. Загребал с пълни шепи и я разпръснал във въздуха. И то така, че наместо да попада на клоните, влязла в очите, носа и устата на принца и на хората от неговата свита. Принцът, разбира се, много се разгневил и заповядал на войниците си да му доведат виновника.
Старият сребролюбец се хвърлил в краката на принца и се разплакал:
— Това е справедливо наказание за моята лошевина! Това е отмъщението на Сиро! Аз искам да се поправя. Няма да бъда вече алчен, скъперник и зъл. Накажи ме, принце, после ме остави да изкупя своите грешки. Милост, милост!
Принцът го смъмрал строго. Но после, трогнат от сълзите му, го пуснал да си върви, без да му наложи наказание.
Старият сребролюбец се разкаял и станал добър като своите съседи, които му простили всичкото зло, което им бил причинил.
Така завършва и чудната приказка за Сиро.
Tag :
За четене,
Циганин:-кой е той?
Нека първо да направим сравнение.
И така-какво е българин?Човек роден в България. Турчин? Човек-роден в Турция. Американец? Човек-който преди около 220-230 години избил индианците и се настанил на тяхната земя.Французин-човек роден във Франция.И т.н. И т.н.
Циганина е човек роден на земята.И е гражданин на света!
Нека да го разгледаме:
Напр,:Циганин и семейство.
Знаем,че семейството е градивна клетка на обществото Ни.Много важна при това.Само че,циганина ние не го искаме в това общество.Тогава защо се чудим че той не уважава,според нас,семейството.Ами защо да гради клетка за общество което не го иска.Ние бихме ли го правили? Твърдо не.Ще се оглеждаме за общество в което сме желани.
Циганин и кражбата.... Лично аз познавам много повече българи които крадат.А пък и всички ги виждаме в парламента,в правителството,в администрацията и т.н. Циганина краде за да яде.Гладно око лошо гледа.А когато имаш очи и на гладни деца-още по-лошо.Не съм виждал циганин да си е купил кола като е откраднал 5 кила чушки или домати.Или 6 кокошки.
Циганин и музика.... Имам само едно определение-това е Той.Ненадминат.Ако има Паганини,Моцарт,Бах,Петко Радев......има 100000000 цигани на които музиката извира от душата им.Те създават най-добрата музика,на която можеш да пееш,да плачеш,да танцуваш и да живееш по-смислено.Нямам изобщо в предвид Азис. С риск да го обидя,той се българее.Не е истински циганин според мен.
Циганин и чистота....Като заобиколимтова,че мръсните циганчета по-малко боледуват от чистичките българчета,американчета,русначета,трябва да кажем че има цигански къщи за образец на повече от половината българи и да не говорим за индийците,и много други,за които обаче си траем защото така отърва на политиците.Съгласете се че не можеш да кажеш“Индия е много мръсна страна".Аз лично бих предпочел да живея във "Факултето" или "Столипеново" отколкото в Индия.С цялото ми уважение към индийския народкойто е в това положение,знаем защо.
Циганин и електроенергия..... От време-на време работя и ми е трудно да си плащам сметките.А циганина не работи и не може.За това крадеее. И с водата е така!Ами да си намери работа!Е да-ама не,На него му се предлага работа с която да си плаща данъци,ток,вода,но не и да живее като човек.И това е максимума,които му се предлага.Да сте вождали много цигани яефове на МОЛ или на авиобаза? Някой да му даде 20 дни отпуск да отиде на море и после на балкан?Да са увеличили заплатите на метачите“Макар,че знаем до болка,че българина метач не желае да работи,и че работа която е непривлекателна трябва да бъде много добре платена.
Уважавайте хората независимо кои са.Още повече циганите-не новоизлюпените помейци,и разни момчета които се чудят каква абривиатура да си лепнат та белким ги приемем като хора.ЕВРОРОМА-а-как звучи само? Също като ЕВРОАФРИКА.
Циганин-това е гражданин на света и трябва да има паспорт като такъв.
С почит:Разхайтов
За любовта-с почит:Разхайтов
И така-какво е българин?Човек роден в България. Турчин? Човек-роден в Турция. Американец? Човек-който преди около 220-230 години избил индианците и се настанил на тяхната земя.Французин-човек роден във Франция.И т.н. И т.н.
Циганина е човек роден на земята.И е гражданин на света!
Нека да го разгледаме:
Напр,:Циганин и семейство.
Знаем,че семейството е градивна клетка на обществото Ни.Много важна при това.Само че,циганина ние не го искаме в това общество.Тогава защо се чудим че той не уважава,според нас,семейството.Ами защо да гради клетка за общество което не го иска.Ние бихме ли го правили? Твърдо не.Ще се оглеждаме за общество в което сме желани.
Циганин и кражбата.... Лично аз познавам много повече българи които крадат.А пък и всички ги виждаме в парламента,в правителството,в администрацията и т.н. Циганина краде за да яде.Гладно око лошо гледа.А когато имаш очи и на гладни деца-още по-лошо.Не съм виждал циганин да си е купил кола като е откраднал 5 кила чушки или домати.Или 6 кокошки.
Циганин и музика.... Имам само едно определение-това е Той.Ненадминат.Ако има Паганини,Моцарт,Бах,Петко Радев......има 100000000 цигани на които музиката извира от душата им.Те създават най-добрата музика,на която можеш да пееш,да плачеш,да танцуваш и да живееш по-смислено.Нямам изобщо в предвид Азис. С риск да го обидя,той се българее.Не е истински циганин според мен.
Циганин и чистота....Като заобиколимтова,че мръсните циганчета по-малко боледуват от чистичките българчета,американчета,русначета,трябва да кажем че има цигански къщи за образец на повече от половината българи и да не говорим за индийците,и много други,за които обаче си траем защото така отърва на политиците.Съгласете се че не можеш да кажеш“Индия е много мръсна страна".Аз лично бих предпочел да живея във "Факултето" или "Столипеново" отколкото в Индия.С цялото ми уважение към индийския народкойто е в това положение,знаем защо.
Циганин и електроенергия..... От време-на време работя и ми е трудно да си плащам сметките.А циганина не работи и не може.За това крадеее. И с водата е така!Ами да си намери работа!Е да-ама не,На него му се предлага работа с която да си плаща данъци,ток,вода,но не и да живее като човек.И това е максимума,които му се предлага.Да сте вождали много цигани яефове на МОЛ или на авиобаза? Някой да му даде 20 дни отпуск да отиде на море и после на балкан?Да са увеличили заплатите на метачите“Макар,че знаем до болка,че българина метач не желае да работи,и че работа която е непривлекателна трябва да бъде много добре платена.
Уважавайте хората независимо кои са.Още повече циганите-не новоизлюпените помейци,и разни момчета които се чудят каква абривиатура да си лепнат та белким ги приемем като хора.ЕВРОРОМА-а-как звучи само? Също като ЕВРОАФРИКА.
Циганин-това е гражданин на света и трябва да има паспорт като такъв.
С почит:Разхайтов
За любовта-с почит:Разхайтов
Tag :
С почит:Разхайтов,
Nail food design-свежи идеи за декорация на нокти
Отново с намигване ви представям няколко идеи как да декорирате ноктите си,или защо не,тези на вашата дъщеря.Сигурна съм,че малките госпожици ще са очаровани от нокти с рисунка на любимия им сладолед,пица или каквото се сетите още.Използвайте и като превантивна мярка срещу гризането(вреден навик при децата),защото има вероятност малкото момиче да не пожелае да изгризе толкова красив и забавен маникюр.Можете спокойно да отворите хладилника и да го пренесете върху ръцете си,имайте предвид че доста от продуктите изглеждат и доста стилно,особено ако са изрисувани правилно и в красив цветови синхрон,Сигурна съм,че ще съберете доста комплименти,а дори и усмивката подарена от човек около вас си заслужава,нали? Е момичета,дерзайте....
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Tag :
нокти,
Новата песен на Saban Saulic-Zal!
Харесвате ли Шабан Шаулич? Аз го обожавам,това е един от божествените гласове на Балканите,роден е на 6 май 1951 г. Скоро имаше негов концерт в Смолян,но за съжаление не успях да отида.Слушала съм почти всички негови песни и имам някои фаворити като Дођи да остаримо заједно,Два галеба бела и мноооого
други.Поздравявам всички блогъри с новата му
песен ZAL!!!
Tag :
музика,
.jpg)
